Запетаята - правописни правила и примери

Определение за запетая

Запетаята е знак за отделяне на думи, словосъчетания и изречения в текста. При четене трябва да се прави кратка пауза.

Запетаята се използва:

1. Еднородни части
   Бойко Борисов, Георги Първанов, Сергей Станишев и Иван Костов са български политици.
   (Когато има изреждане, последната еднородна част най-често се присъединява със съюза "и". )
2. Ограждат се междуметия и частици
   Хей, накъде отивате?
3. След обръщения (а не обращение)
   Господин директор, моля да ми разрешите да..... (Честа грешка е да се пишат всички думи с главна буква.)
   Здравейте г-н Иванов,
   Ирина, къде тръгна?
   Ще ми кажеш ли, Ирина, къде тръгна Иван?
   Къде тръгна, Ирина?
4. Пред съчинителните съюзи:
   а, ала, именно, камо ли, не само-а и, не само-но и, ако, ако и да, въпреки че, докато, задето, щом като, след като, освен като, тъй като, като да, като, докато, когато, защото, понеже, сякаш че, щом,
5. При повтаряне на съюзи
   Обичам и да се разхождам, и да разговарям с приятели.
   Тя ту влизаше в залата, ту бързо излизаше.
6. Пред съюза или, когато означава тоест
   Този тип разсейване, или ефектът на Раман, е важна част от работата.
7. Обособени части
   Обичам това семейство, особено дъщерята.
   В сравнение с него, обществото.............
8. Обособени определения:
   Изяде набързо претоплената, останала от предишния ден, супа.
9. Сравнения:
   Децата, малки палавници, се засмяха.
10. Пред “,и то”
    Ще идем, и само двамата; Четох, и то здравата.
11. Ако връзката е подчинителна
    Да починат малко конете, и пак тръгваме. Щом учиш добре, и без изпит си там. Като му метнем един бой, и всичко ще си каже.
12. При използване на вметнати думи и зрази:
    да кажем, надявам се, мисля, разбира се, изглежда, тъй да се каже, напротив, обратно, първо, второ, смятам, очевидно, да речем, за щастие, най-напред, най-накрая, следователно, от една страна, най-накрая, накратко, по мое мнение, т.н.
    Той, надявам се, ще ни подкрепи.
    Разбира се, това ще направим.
    Напротив, вярно е.
    

    Ако съюзите са разширени, запетая се пише пред целия разширен съюз.
    (Напр. Той ще започне работа, при условие че подаде документи.)

13. Разширени съюзи:
    въпреки че, макар че, при все че, ако и да, даже да, вместо да, освен ако, освен когато,току що, инак, така също, само че, затова че, когато и да, колкото и да тъй като, затуй че, както и да, преди да

Ако пред съюзите има думи, които ги поясняват и са тясно свързани с тях, запетая се пише пред думите. (Напр. Той ще започне работата, документите за която са вече подготвени.)

Запетая не се използва:

1. Сложно изречение, когато има непряк въпрос. Когато непрекият въпрос стои след главното изречение:
   Кажи ми дали е станало.
   Остана само който дойде последен.
2. Ако съюзна дума кой, какво, какъв, дали и т.н. стои наречие като - пред подчиненото подложно няма запетая.
   Пита се като какво ще да е това “биба”.
3. Ако пред подчинителния съюз има едва, чак, само
   Пристигнах на гарата едва когато влакът вече беше заминал.
4. Ако подчиненото изречение е въведено с уточняващо наречие - само, едва, чак, даже, тъкмо, именно, дълго, много, или отрицание “не”.
   Ще повярвам чак когато той дойде. Върнах се не защото ти си тук.
5. Устойчиви словосъчетания
   Глупци колкото щеш. Разбрал го както трябва.
6. Въвеждащи думи и изрази при прости изречения:
   обаче, например, може би, според мен, наистина, вероятно, сякаш, следователно, значи, навярно, очевидно, всъщност, по такъв начин, като че ли, по всяка вероятностТой може би ще го реши
   НО:
   Мисля, по такъв начин всички ще са доволни.
   Тя би могла да вземе това (,)наистина.
   Той искаше да се яви на конкурс, обаче не можа да се подготви.

Препоръчителни източници за изписване на запетая

Нов правописен речник на българския език